Старите дългове тегнат върху бъдещето на Макрон
Без подозрение младият френски президент Еманюел Макрон е звездата на деня – единствено за осем месеца от встъпването си в служба той трансформира усещанията за личната си татковина и даде нов заряд на европейската политика.
В същото време френската стопанска система набъбна с 1,9% през 2017 година - най-големият растеж от 2011 година насам, а доверието в бизнеса доближи до 10-годишен връх.
Макрон акцентира своята власт на новоизгряваща политическа звезда като събра водачите на някои от най-големите интернационалните компании на международна икономическа среща във Версай предишния месец, тъкмо преди международния конгрес в Давос.
Европейските водачи, които в предишното оплакваха френската уязвимост, в този момент изричат уединено терзанията си от мащабите на упоритостите на Макрон. Франция се завръща на международната сцена, показва вестник Wall Street Journal в собствен разбор.
Но въпреки Макрон да надвишава упованията за себе си, съществуват признаци, че провокациите, пред които е изправен, може да се окажат по-големи, в сравнение с се смяташе. Въпреки че растежът от предходната година е впечатляващ, имайки поради представянето на страната напоследък, той едвам задминава Италия и даже Англия.
Междувременно пораства и броят на свободните работни места, като от ден на ден представители на бизнеса предизвестяват, че не могат да подтикват продуктивността си поради дефицит на фрагменти, макар че безработицата остава на равнище от 9,8%.
Това поражда опасения, че опцията за деяние е доста по-малка, в сравнение с се мислеше по-рано. Преди рецесията се смяташе, че естественият размер на безработицата – когато инфлационният напън стартира да нараства, е към 7%. Сега обаче Френската централна банка се тормози, че той може да е над 8%.
В същото време Франция излезе от рецесията с учудващо висок дълг. Задълженията на страната са 96,5% от Брутният вътрешен продукт, което е нарастване от съвсем 30% спрямо 2007 година, когато те бяха на равнище от 64,3%. Наистина, множеството страни взимаха огромни заеми по време на рецесията. Но Франция претърпя една по-мека криза през 2008-2009 година спрямо множеството страни от еврозоната и избегна втора рецесия през 2011-2012 година Въпреки това задълженията ѝ не престават да порастват.
За разлика от нея Холандия и Ирландия съумяха значително да понижат задлъжнялостта си, като даже задълженията на Испания, Португалия и Италия понижават.
Във Франция частният дълг се изстреля нагоре – корпоративните заеми набъбнаха с 25% (до 169% от БВП) от 2007 година насам и сега са трети по величина в еврозоната, показва Жил Мое, основен икономист на Bank of America Merrill Lynch. Това прави страната податлива на разтърсвания, без значение дали те се дължат на увеличение на лихвените проценти или на спад на бизнес цикъла.
Разбира се, Макрон е наясно с тези рискове. Той към този момент вкара своята основна трудова промяна, която все се изплъзваше на предходните френски държавни управления. Президентът наложи промени и в данъчното облагане на финансовите облаги и плосък налог от 30% на мястото на пределните данъчни ставки, които биха могли да доближат до 55%. Също по този начин президентът даде обещание да понижи корпоративните налози от 33% (най-високите в еврозоната) до 26% до 2022 година, като има желание да направи непрекъснато краткотрайното понижаване на налозите върху заплатите.
Макрон стартира и огромна промяна във висшето обучение и професионалното образование, която с времето би трябвало да се оправи с дефицита на дипломиран личен състав и да понижи естествения размер на безработицата. Също по този начин за тази година е плануван и нов пакет от ограничения, които да свият регулаторните тежести върху бизнеса. В тях влизат и редица промени, които Макрон се опита да вкара като министър при предходното държавно управление в Париж.
Въпреки това обаче неналичието на напредък във връзка с намаляването на дълга прави Франция уязвима в два аспекта. Първо, това оставя страната с дребен фискален потенциал за справяне с бъдещи рецесии. Правителството наподобява имаше триумф в това да смъкна бюджетния недостиг под прага за еврозоната от 3% за първи път от десетилетие въпреки и благодарение на ексклузивен налог върху бизнеса, прилаган със задна дата, който съумя да събере 10 милиарда евро.
Постигането на по-бърз ритъм на понижаване на дълга е сложна задача поради отбраната на дълготрайната претовареност, на която се радват чиновниците в обществения бранш, както и поради някои промени, които имат потребност от в допълнение финансиране. Такава да вземем за пример е програмата за образование на нови служащи, която ще коства 15 милиарда евро годишно.
Според управляващите прекомерно внезапното редуциране на разноските може да нанесе удар по растежа и да се отрази зле на поддръжката за други бъдещи промени.
Втората заплаха е, че в случай че нещо има смисъл във френския подтекст, то може да се обърне против Макрон на европейско ниво. Като министър, кандидат-президент и държавен глава той заложи името си на способността да реформира еврозоната, като сътвори финансов механизъм, който може да бъде употребен като помощно средство за страни с стопански усложнения.
Но с цел да успее, Макрон би трябвало да преодолее опозицията на доста страни, които към този момент понижиха дефицитите и задълженията си (често пъти при доста по-трудни условия от тези на Франция в момента), съгласно които най-хубавият метод за стабилизиране е като се поддържа фискален потенциал на национално равнище. Те се опасяват, че предложенията на Макрон ще се трансфорат в система на непрекъснати прехвърляния, която ще отслаби резултата на тласъците за понижаване на дълга и то освен във Франция.
Като се има поради доколко сегашното възобновяване на Франция е обвързано с облика на Макрон, то доста повече зависи от триумфа на президента, в сравнение с личната му кариера.
В същото време френската стопанска система набъбна с 1,9% през 2017 година - най-големият растеж от 2011 година насам, а доверието в бизнеса доближи до 10-годишен връх.
Макрон акцентира своята власт на новоизгряваща политическа звезда като събра водачите на някои от най-големите интернационалните компании на международна икономическа среща във Версай предишния месец, тъкмо преди международния конгрес в Давос.
Европейските водачи, които в предишното оплакваха френската уязвимост, в този момент изричат уединено терзанията си от мащабите на упоритостите на Макрон. Франция се завръща на международната сцена, показва вестник Wall Street Journal в собствен разбор.
Но въпреки Макрон да надвишава упованията за себе си, съществуват признаци, че провокациите, пред които е изправен, може да се окажат по-големи, в сравнение с се смяташе. Въпреки че растежът от предходната година е впечатляващ, имайки поради представянето на страната напоследък, той едвам задминава Италия и даже Англия.
Междувременно пораства и броят на свободните работни места, като от ден на ден представители на бизнеса предизвестяват, че не могат да подтикват продуктивността си поради дефицит на фрагменти, макар че безработицата остава на равнище от 9,8%.
Това поражда опасения, че опцията за деяние е доста по-малка, в сравнение с се мислеше по-рано. Преди рецесията се смяташе, че естественият размер на безработицата – когато инфлационният напън стартира да нараства, е към 7%. Сега обаче Френската централна банка се тормози, че той може да е над 8%.
В същото време Франция излезе от рецесията с учудващо висок дълг. Задълженията на страната са 96,5% от Брутният вътрешен продукт, което е нарастване от съвсем 30% спрямо 2007 година, когато те бяха на равнище от 64,3%. Наистина, множеството страни взимаха огромни заеми по време на рецесията. Но Франция претърпя една по-мека криза през 2008-2009 година спрямо множеството страни от еврозоната и избегна втора рецесия през 2011-2012 година Въпреки това задълженията ѝ не престават да порастват.
За разлика от нея Холандия и Ирландия съумяха значително да понижат задлъжнялостта си, като даже задълженията на Испания, Португалия и Италия понижават.
Във Франция частният дълг се изстреля нагоре – корпоративните заеми набъбнаха с 25% (до 169% от БВП) от 2007 година насам и сега са трети по величина в еврозоната, показва Жил Мое, основен икономист на Bank of America Merrill Lynch. Това прави страната податлива на разтърсвания, без значение дали те се дължат на увеличение на лихвените проценти или на спад на бизнес цикъла.
Разбира се, Макрон е наясно с тези рискове. Той към този момент вкара своята основна трудова промяна, която все се изплъзваше на предходните френски държавни управления. Президентът наложи промени и в данъчното облагане на финансовите облаги и плосък налог от 30% на мястото на пределните данъчни ставки, които биха могли да доближат до 55%. Също по този начин президентът даде обещание да понижи корпоративните налози от 33% (най-високите в еврозоната) до 26% до 2022 година, като има желание да направи непрекъснато краткотрайното понижаване на налозите върху заплатите.
Макрон стартира и огромна промяна във висшето обучение и професионалното образование, която с времето би трябвало да се оправи с дефицита на дипломиран личен състав и да понижи естествения размер на безработицата. Също по този начин за тази година е плануван и нов пакет от ограничения, които да свият регулаторните тежести върху бизнеса. В тях влизат и редица промени, които Макрон се опита да вкара като министър при предходното държавно управление в Париж.
Въпреки това обаче неналичието на напредък във връзка с намаляването на дълга прави Франция уязвима в два аспекта. Първо, това оставя страната с дребен фискален потенциал за справяне с бъдещи рецесии. Правителството наподобява имаше триумф в това да смъкна бюджетния недостиг под прага за еврозоната от 3% за първи път от десетилетие въпреки и благодарение на ексклузивен налог върху бизнеса, прилаган със задна дата, който съумя да събере 10 милиарда евро.
Постигането на по-бърз ритъм на понижаване на дълга е сложна задача поради отбраната на дълготрайната претовареност, на която се радват чиновниците в обществения бранш, както и поради някои промени, които имат потребност от в допълнение финансиране. Такава да вземем за пример е програмата за образование на нови служащи, която ще коства 15 милиарда евро годишно.
Според управляващите прекомерно внезапното редуциране на разноските може да нанесе удар по растежа и да се отрази зле на поддръжката за други бъдещи промени.
Втората заплаха е, че в случай че нещо има смисъл във френския подтекст, то може да се обърне против Макрон на европейско ниво. Като министър, кандидат-президент и държавен глава той заложи името си на способността да реформира еврозоната, като сътвори финансов механизъм, който може да бъде употребен като помощно средство за страни с стопански усложнения.
Но с цел да успее, Макрон би трябвало да преодолее опозицията на доста страни, които към този момент понижиха дефицитите и задълженията си (често пъти при доста по-трудни условия от тези на Франция в момента), съгласно които най-хубавият метод за стабилизиране е като се поддържа фискален потенциал на национално равнище. Те се опасяват, че предложенията на Макрон ще се трансфорат в система на непрекъснати прехвърляния, която ще отслаби резултата на тласъците за понижаване на дълга и то освен във Франция.
Като се има поради доколко сегашното възобновяване на Франция е обвързано с облика на Макрон, то доста повече зависи от триумфа на президента, в сравнение с личната му кариера.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ